Безпристрастен поглед към Приказките от Сиан

Това, което се случи след миг обаче вече тотално обърка Жоро. Христина, както беше права се обърна с гръб към Жоро, наведе се и целуна страстно с език сина си, а гледката която се разкри пред Жоро просто го разтресе напълно.

Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от конкурс, но са силни, бързи и с характер.

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

С всеки нов епизод се запознаваме все по-добре с участниците, с техните силни и слаби страни, те самите правят същото и точно това е причината на хоризонта...

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.

Историята е разказана от гледната точка на художник, който води ленив живот, а интересите му се свеждат до разходки и пиене на чай. Един ден той среща вдовица с две дъщери, които живеят в съседната къща с мансарда. По-малката сестра, млада и замечтана, много харесва картините на художника и той се влюбва в нея.

Рояци заптиета бяха пуснати за него. Али чауш, най-живият и съобразителният от тях, ръководеше диренето от няколко деня и даваше нужните наставления на полицейските хора, заедно с точното описание лицето и облеклото на революционера.

Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:

— Един сив, сух… — повтори Али чауш, като машинално хвърли очи към Левски, на когото само гърба можеше да види.

Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих.

А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.

* Таксите за издаване на виза, както и цените на застраховките, подлежат на промяна, в случай на изменения, наложени от посолствата и застрахователната компания.

Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.

Ковачев пред вратата на ??????? ?? ???? Илчовото кафене изглеждаше смутен тия жертви на турската дивотия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *